Angel Force

Защо хората умират? Та ние сме безсмъртни същества!

От години си задавам въпроса: Защо хората умират? Защо човешкият живот е толкова кратък? Тялото ни е проектирано да живее вечно. Такъв е бил първоначалният замисъл. Защо тогава то не използва пълния си капацитет? Защо умираме?

След толкова години на търсене, най-накрая осъзнах - Животът на тялото зависи от енергията, която го обитава. Зависи от силата на Духа в него!

Какво се случва обаче? Защо човек не успява да доживее дори 400 години, което е нещо съвесем естествено. Ще успеем да отговорим на този въпрос, ако успеем да си отговорим на друг - Какво се случва с жизнената енергията в тялото? Къде отива? Защо намалява? И намалява ли?

Още от малка ме вълнуват тези въпроси. В психологията е казано, че първият ти детски спомен определя линията на живота ти. Е, моят първи детски спомен беше когато бях на 4 годинки. Една вечер, след като мама ме целуна за лека нощ и излезна от стаята, аз изведнъж осъзнах, че много я обичам. След това обаче дойде и другата мисъл, която минава през главата на всяко дете в тази възраст - Ами ако я загубя? Ако тя умре? Започнах неистово да плача. Това осъзнаване, че мога да я загубя беше такъв шок за мен. Не можех да си представя живота без нея…Обляна в сълзи се обърнах към Бог и го “попитах” ядосано: “Защо хората умират? Защо си направил живота толкова несправедлив? Защо трябва да губим близките си?”…

Знаех, че нещо, не е както трябва…Не може той да е толкова несправедлив…Имаше нещо, което хората не виждат или не знаят? Усещах, че сякаш нещо е объркано и не е наред…Нямаше начин Бог да ни е създал такива…Това просто не ми се връзваше…Та нали той е Бог…Той е добър…Години по-късно осъзнах, че причината не беше в него…Беше в нас! Хората умират, защото блокират жизнената си енергия по време на живота си. И ако трябва да бъда още по-точна това много често става в детството!

Всички ние се раждаме с определена жизнена енергия - като деца сме живи, енергични, весели, игриви. Такива трябва да бъдем през целия си живот. Но! Изведнъж нещо става с нас… Нещо се случва и ние блокираме енергията на живота в нас…Събитие след събитие…случка след случка…ние все повече и повече блокираме себе си…

Например, докато сме малки започват да ни казват: “Не тичай толкова много, не пипай това, не прави онова, не се дръж така, това не е правилно, това не се прави така, ти не можеш, не си достатъчно добър, няма да успееш, трябва да си умен (детето чува: “Значи не съм достатъчно умен”), трябва да си по-послушен (“Значи не съм достатъчно послушен”), трябва да си по-добър (“Значи не съм достатъчно добър”)”…

Така ние постепенно започваме да усещаме себе си не така специални, единствени и неповторими, не така перфектни. Чувстваме, че нещо не ни е наред, че нещо трябва да оправяме в себе си… Ето тук се заражда и чувството за вина и не достатъчната любов към себе си….Още тук, в детството…

Постепенно ставаме послушни, кротки, опитваме се да угодим на другите. Ставаме някак по-тихи, не така жизнени и игриви като преди, започваме да изпитваме тъга, на моменти дори усещаме, че животът е безсмислен…Защо? Защото блокираме жизнената си енергия! Блокираме радостта! Радост = Жизнена енергия

Голяма част от възрастните хора, вече са я блокирали и за тях е нормално да си “по-спокоен”, “по-кротък”, “по-умерен”, не толкова експанзивен, не толкова енергичен. Забелязали ли сте как възрастните постоянно правят забележки на децата…Искат да ги възпитат( ако питате мен да ги пре-възтитат) , за да не бъдат толкова шумни, първични, енергични… Времето минава. И ето, порастваме, появява се и следващата случка в живота ни… Намираме първите си приятели. Усещаме, че сме различни, дълбоко в себе си осъзнаваме своята специалност, но всеки път, когато се опитаме да изявим себе си, да устоим своята истинност, се намира някой който ни казва: “Не бива да си такъв! Това не е правилно!” Затова започваме да подтискаме истинското си Себе! Усещаме, че да си различен е проблем за другите. Започваме да крием своята специалност, не я показваме, затъпкваме я някъде там дълбоко в нас… Даже стигаме и още по-далече - започваме да искаме да приличаме на другите! Защото ли? Защото така е безопасно! Така няма да ни отхвърлят, така ще имаме повече приятели. Започваме да се нагаждаме към тях, към средата… така никой няма да ни изолира… Още повече блокираме жизнената си енергия!…

Постепенно съвсем блокираме себе си и започваме да се съгласяваме с другите, да пренебрегваме желанията си, да отстъпваме от исканията си. Угаждаме на другите, защото така те ни смятат за “добри”, защото така е “редно”. Защото са ни учили, че е добре да остъпваш, да мълчиш, да не предявяваш претенции. И ето с течение на времето постепенно се затваряме. Ставаме тихи, кротъки, мили…Понякога може дори тялото да започне да боледува. Да, защото жизнената ни енергия е блокирана!

Ограниченията дебнат на всеки ъгъл, не знаем как да се спрявим с това. Случва се така, че най-добърият ти приятел те наранява… Ти си дал всичко от себе си за него, бил е наистина скъп за теб човек и изведнъж - той предпочита да общува с друг, зарязва те, казва ти, че не си му вече приятел. Ти не знаеш какво се е случило и защо, но започваш да страдаш. Мислиш си: ”Може би не съм достадъчно добър, не съм интересен, има нещо в мен, което не е така както трябва. Не съм като другите…А трябва…” Затваряш се още повече. Още повече блокираш жизнената си енергия.

Порастваш, започваш да изследваш сексуалността си. Никой не ти обяснява какво представлява тя и защо хората я имат. Докато си още дете, разбираш от възрастните, че голотата не е хубаво нещо, че хората трябва да се обличат. (Разбира се, това е свързано със срама от тялото ни и нашата сексуална енергия). Научаваш какво значи секс по възможно най-неправилния начин. Винаги ще се намери някой приятел, който да те просветли в най-неподходящия момент, по възможно най-неподходящия начин. Или виждаш нещо, чуваш нещо, гледаш някой филм… Възрастните колко теб дори не говорят на тази тема, избягват я, сякаш е нещо нередно, нещо срамно, нещо, за което не бива да се говори. Случват ти се различни случки свързани със сексуалната енергия и всички те не достатъчно хубави…В някой момент дори осъзнаеш, че тази енергия е толкова силна, че не ти контролираш нея, а тя теб. Тогава решаваш, че в нея има нещо лошо, затова я блокираш колкото може по-навътре в подсъзнанието си. Може да започнеш да се чувстваш не достатъчно чист, да си миеш ръцете по-често, да ти се струва навсякъде мръсно, да имаш натрапчиви мисли, например че някой може да умре, или че не си достатъчно красив и добър… Това е просто блокирана секлуална енергия… блокирана жизнена енергия…

Ето и следващото препятствие - нещо се случва в семейството ти, някой започва да боледува или родителите ти се карат по-често от преди или се развеждат… Страдаш… не знаеш какво трябва да направиш… не разбираш защо се случва всичко това…затвяряш се, гледаш да не мислиш за това,…но някак изпитваш тъга, не си вече радостен както преди…Отново блокираш себе си…

Веднага се случва и следващия шок в живота ти - някой умира…Това е първата ти среща със смъртта… Може би това е някой близък - твоята баба например, която си обичал толкова много… или просто чуваш за някой човек, който е починал, виждаш ковчег някъде, водят те на погребение…. гледаш как всички плачат и страдат. Шок сковава сърцето ти! Получава се огромен блокаж в енергийната ти система…Жизнената енергия отнова се блокира! От този момент нататък ти никога не си същия…Ставаш вял, бавен, тревожен, нещо не е наред, но не знаеш какво…

Така случка след случка, събитие след събитие ти блокираш енергията на живота в себе си… Започваш да чувстваш тъга, не изпитваш вече радост както, когато беше дете.. Животът ти е еднообразен, монотонен, на моменти даже безсмислен… Усещаш как постепенно енергията ти се губи, чувстваш умора… може да започнеш да боледуваш…Годините минават, силата в теб вече не е същата като преди… остаряваш…и умираш…

И този път не успя. Не успя да задържиш пълния си потенциал, не успя да удържиш енергията си. Не успя да постигнеш просветлението, за което всички говорят. А какво всъщност представлява то? Може би точно това - да успееш да бъдеш истинският ТИ! Да успееш да не блокираш себе си! Или ако все пак го направиш в някой момент (защото все пак сме хора) да успееш да го преодолееш, да успееш да възвърнеш свободата си, енергичността си, да бъдеш отново ИСТИНСКОТО СИ ТИ…Е, може би в следващия живот ще успеш…Отново ще слезнеш тук и ще пробваш… А защо да чакаш следващия живот? Защо не го направиш още сега! Върни себе си на себе си! Това ще е най-голямата ти битка в живота ти, но повярвай ми, усилията си заслужават! Защото това е великия експеримет тук на Земята!…

Следва продължение…

Автор: Албена Симеонова - психолог и бахов терапевт

За да помогна на децата ни да не блокират жизнената си енергия и да помнят своето истинско Себе, написах приказката ”Малката Фея Фреа”. Пускайте я всяка вечер, отново и отново. С нея детето ще се чувства специално, единствено и неповторимо и ще научи най-важния урок - Винаги да обича себе си! Може да я свалите от тук.

Тези от вас, които желаят, може да се присъединят в групата ни за родители “Angel Force Kids” във фейсбук