Angel Force

Как да преодолеем страхът от чудовища при децата?

Обичам да работя с деца! Работата ми с тях е толкова лесна и интересна, защото всичко е като игра, а и умът им е все още много чист и гъвкав, лесен за обработка.

Искам да споделя с вас вчерашния си случай - на дете със страх от чудовища. Този случай определено си заслужава вниманието, защото това е често срещан проблем при децата и споделяйки опита си, ще мога да дам насоки на родителите за това как да действат в подобни ситуации.

Вчера доведоха едно 7 годишно момченце при мен със страх от това да стои самичко в банята (при голяма част от децата това е страх от тъмното, неясното, сякаш там има нещо, но детето не може точно да опише какво).

Когато започнах да си говоря с него, стана ясно, че се страхува, защото деца от детската градина му казали, че от там можело да изскочи зомби. То разказваше толкова уплашено - цялото му тяло беше напрегнато, гласът му беше пълен със страх и очите му бяха ококорени.

Аз го помолих да си затвори очите и да си представи розово зайче. Попитах го дали наистина съществува розово зайче?

Детето се усмихна.

Обясних му, че розовото зайче, синьото слънце и зомбито съществуват само в нашето въображение. (Важно е да подбираме думите, които използваме, когато разговаряме с децата. Ако просто кажем на детето, че зомбита НЕ съществуват, то ще чуе само думата ”същестуват”. Децата не чуват частицата “не”, затова когато кажеш на едно 3 годишно дете: "Не ПИПАЙ контакта!”- то ще е като залепено за контакта).

След като ми разказа всичко, което знае за зомбитата, аз се усмихнах и го попитах:

- А мислил ли си някога върху въпроса, че в банята може вместо зомби, може да живее розовото зайче? (Винаги, когато се страхуваме от нещо, е добре да заменим тази мисъл форма с позитивна - при децата това действа много бързо, защото те не мислят дали това е вярно или не - за тях всичко е истина).

То ме погледна и се усмихна. Явно идеята за розовото зайче му се стори много смешна.

Цялото напрежение от тялото му изчезна за секунда.

Щом видях че предложението ми действа, продължих по-нататък...

- А какво ще кажеш розовото зайче да си има и бебета, с които да живее там… Цяло семейство розови зайчета…

Детето се се усмихна още повече.

Очичките му светнаха и тялото му се отпусна спокойно на дивана….

След като си поговорихме още малко за зомбита и розви зайчета, аз му казах:

- А искаш ли да ми нарисуваш зомби, защото аз никога не съм виждала? (Накарах го да нарисува зомби, защото от психологична гледна точка, рисувайки проблема, страхът намалява).

- Какъв цвят ще избереш за зомбито? - попитах аз, знаейки, че ще избере черен.

- Черен - каза детето. (Разбира се, че избра черния цвят, защото това е цветът на страха).

След като детето нарисува зомбито, аз му казах:

- Знаеш ли, че понякога зомбитата могат да бъдат много смешни? (От психологическа гледна точка, когато се страхуваме от нещо, най-добрия лек е да му се присмеем).

- Искаш ли да направим смешно зомби? - попитах аз - Какво да му нарисуваме, за да стане смешно?

- Ще му направя смешни дрехи. - каза детето. (Този път го накарах да избере цветни моливи - жълто, светло синьо, светло зелено… Светлите цветове правят рисунката весела, а това помага на подсъзнанието да се отпусне).

След като нарисувахме смешни дрехи на зомбито и смешна шапчица (от тези за празнуване на рожден ден), направихме го да е щастливо и усмихнато (първоначално беше намръщено със зъби).

След това помолих детето да ми нарисува как си представя банята. Но този път, вместо зомби, да нарисува къщичката на веселите розови зайчета.

Детето с радост изпълни заръката.

Рисуваше толкова ентусиазирано - беше вече много по-спокойно и весело.

След като рисунката вече беше готова го попитах:

Още ли се страхуваш ли се още от зомбита?

Отговорът беше:

Не, те са много смешни!

Уникално е усещането да видиш щастието в детските очи и да знаеш, че си си свършил работата както трябва!

Тези от вас, които желаят, може да се присъединят в групата ни за родители “Angel Force Kids” във фейсбук